С какво са различни постбиотиците? – Xbiotix®

С какво се различават постбиотиците от пре- и про-биотиците?

Разликата между пребиотици, пробиотици и постбиотици се крие в начина, по който всеки от тях взаимодейства с нашия организъм и микробиом. Пребиотиците са субстрати (често несмилаеми въглехидрати/хранителни влакнини), които служат като „храна“ за определени полезни микроорганизми в червата — т.е. се използват селективно от микробиома и по този начин стимулират благоприятни промени ^[1,2].

Пробиотиците, от своя страна, са живи микроорганизми (често представители на Lactobacillus и Bifidobacterium), които приети в достатъчно количество могат да подпомогнат баланса в чревната флора и да донесат здравна полза ^[3].

Тъй като са живи организми, при пробиотиците е важно дали остават жизнеспособни: условията на производство/съхранение и преминаването им през стомашно-чревния тракт (вкл. стомашна киселина и жлъчни соли) могат да повлияят на това каква част реално достига до червата ^[4].

Постбиотиците са една от най-новите категории в тази триада – според консенсусната дефиниция (ISAPP) те представляват препарат от неживи (инактивирани) микроорганизми и/или техни компоненти, който носи здравна полза ^[5] . (На практика това може да включва и биоактивни молекули/метаболити като част от препарата.)
Това често се разглежда като предимство по отношение на стандартизацията и стабилността (тъй като ефектът не зависи от жизнеспособността на щамове) ^[5–7].
Постбиотиците не съдържат живи микроорганизми, което може да е релевантно за ситуации, при които употребата на живи пробиотици е нежелана: макар пробиотиците като цяло да са безопасни за повечето хора, са описани редки инфекциозни усложнения главно при рискови групи (напр. тежко болни/имуносупресирани) ^[8,9].

Постбиотиците могат да доставят биоактивни молекули, които взаимодействат с чревната бариера и имунната система; добре описан пример за микробни метаболити с имунорегулаторни и противовъзпалителни ефекти са късоверижните мастни киселини (SCFA) ^[10,11].

С други думи, постбиотиците се позиционират като подход, който цели да предостави част от функционалните ефекти, свързвани с микробните продукти, без да разчита на жизнеспособността на микроорганизмите ^[5–7] .

Затова постбиотиците се разглеждат като по-лесно стандартизируем и потенциално по-предвидим подход за поддържане на чревното и имунното здраве, като конкретните ефекти зависят от състава на конкретния препарат и наличните човешки данни ^[5–7].

Референции

Gibson GR, Roberfroid MB. Dietary Modulation of the Human Colonic Microbiota: Introducing the Concept of Prebiotics. J Nutr. 1995;125(6):1401–1412.

Gibson GR, Hutkins R, Sanders ME, et al. The ISAPP consensus statement on the definition and scope of prebiotics. Nat Rev Gastroenterol Hepatol. 2017;14:491–502. doi:10.1038/nrgastro.2017.75.
Hill C, Guarner F, Reid G, et al. The ISAPP consensus statement on the scope and appropriate use of the term probiotic. Nat Rev Gastroenterol Hepatol. 2014;11:506–514. doi:10.1038/nrgastro.2014.66.
Han S, Lu Y, Xie J, et al. Probiotic gastrointestinal transit and colonization after oral administration: A long journey. Front Cell Infect Microbiol. 2021;11:609722. doi:10.3389/fcimb.2021.609722.
Salminen S, Collado MC, Endo A, et al. The ISAPP consensus statement on the definition and scope of postbiotics. Nat Rev Gastroenterol Hepatol. 2021;18(9):649–667. doi:10.1038/s41575-021-00440-6.
Amobonye A, Pillay B, Hlope F, Asong ST, Pillai S. Postbiotics: an insightful review of the latest category in functional biotics. World J Microbiol Biotechnol. 2025. doi:10.1007/s11274-025-04483-8.
Postbiotics: An overview of concepts, inactivation technologies, health implications and applications. Trends Food Sci Technol. 2023.
Lamas C, Delzenne N, et al. Infectious complications following probiotic ingestion: a potentially underestimated problem. A systematic review of reports and case series. BMC Complement Med Ther. 2018. doi:10.1186/s12906-018-2394-3.
Castro-González JM, Castro P, Sandoval H, Castro-Sandoval D. Probiotic Lactobacilli Precautions. Front Microbiol. 2019;10:375. doi:10.3389/fmicb.2019.00375.
Koh A, De Vadder F, Kovatcheva-Datchary P, Bäckhed F. From Dietary Fiber to Host Physiology: Short-Chain Fatty Acids as Key Bacterial Metabolites. Cell. 2016;165(6):1332–1345. doi:10.1016/j.cell.2016.05.041.
Parada Venegas D, De la Fuente MK, Landskron G, et al. Short Chain Fatty Acids (SCFAs)-Mediated Gut Epithelial and Immune Regulation and Its Relevance for Inflammatory Bowel Diseases. Front Immunol. 2019;10:277. doi:10.3389/fimmu.2019.00277.