Какво са постбиотиците?

Постбиотиците представляват препарати, получени от неживи (инактивирани) микроорганизми и/или техни компоненти, които са показали здравна полза за човека. (Инактивирани = „обезвредени“/неживи, т.е. не се размножават.) ^[1]

Постбиотиците обикновено се създават чрез ферментация/култивиране извън тялото, след което микробите се инактивират и продуктът се контролира като състав (на практика: описва се и се проверява какво точно съдържа). В зависимост от конкретната формула, те могат да съдържат естествени микробни вещества (метаболити) и/или микробни „частици“/компоненти (например части от клетъчната стена). ^[1,3,4]

Често се обсъжда, че постбиотиците могат да:

Повишават активността на NK (Natural Killer) клетките

NK клетките са едни от „бързите“ защитни клетки на организма. Важно уточнение: това не е гарантирано за всички постбиотици. Има данни за конкретни продукти, напр. при изследвания с сух ферментат от Saccharomyces cerevisiae (EpiCor) се описва „силна NK активация“ в лабораторни условия, а в човешки пилотни проучвания се гледат различни имунни маркери. ^[^8,^10]

Подкрепят здравословния микробиом

Тоест средата в червата и баланса на „добрите“ микроби. Ефектът зависи от състава и дозата на продукта – не е универсално. Има данни, че конкретни сухи ферментати от дрожди могат да повлияят микробиома и да се свържат с промени в стомашно-чревния комфорт. ^[^3–^6]

Доставят „имунни сигнали“ (това, което често се нарича „имуногени“)

Това са молекули и микробни фрагменти, които тялото разпознава чрез своите „сензори“. Така може да се модулира (да се „настрои“) имунният отговор. Казано просто: организмът получава готови „сигнали“, без да разчитаме на живи бактерии да ги произведат на място. ^[1,^7]

Подкрепят усещането за лекота и комфорт в стомашно-чревния тракт

Най-научно коректно е да се каже, че това се обсъжда и тества най-вече при конкретни продукти и конкретни оплаквания. Например има рандомизирано проучване, в което сух ферментат от дрожди е свързан с подобрение на стомашно-чревен дискомфорт и запек, заедно с промени в микробиома. ^[^3]

Укрепват лигавиците (слузните мембрани)

Лигавиците са „естественият защитен слой“ по вътрешните повърхности (вкл. в червата и горните дихателни пътища). Тук данните идват от различни линии:

модели за чревна бариера и микробиом (вкл. наблюдения за клетки, свързани със защитния слой) ^[^5]
изследвания, където се наблюдават промени в мукозални (лигавични) имунни показатели, напр. слюнчена IgA при хора в проучване с 500 mg/ден сух ферментат от S. cerevisiae (EpiCor). ^[^8,^9]

Може да си ги представим като полезните „пратеници“ на червата. Докато „добрите“ бактерии в червата (включително пробиотични щамове и нашият собствен микробиом) разграждат фибри и други вещества, те създават различни биоактивни молекули – много от тях се свързват с „постбиотични“ ефекти. Научно казано: когато имаме препарат от инактивирани микроби/компоненти с доказана полза, тогава говорим за постбиотик по консенсусната дефиниция. ^[1]

За разлика от пробиотиците (които по дефиниция са живи микроорганизми), постбиотиците не разчитат да „оцелеят живи“ и затова често се описват като по-лесни за съхранение и по-стабилни като продукт (ефектът им не зависи от жизнеспособност). ^[1]

Референции:

Salminen, S., Collado, M. C., Endo, A., et al. (2021). The International Scientific Association of Probiotics and Prebiotics (ISAPP) consensus statement on the definition and scope of postbiotics. Nat Rev Gastroenterol Hepatol, 18, 649–667.
Davani-Davari, D., Negahdaripour, M., Karimzadeh, I., et al. (2019). Prebiotics: Definition, Types, Sources, Mechanisms, and Clinical Applications. Foods, 8(3), 92. PMCID: PMC6463098.
Pinheiro, I., et al. (2017). A yeast fermentate improves gastrointestinal discomfort and constipation by modulation of the gut microbiome: results from a randomized double-blind placebo-controlled pilot trial. BMC Complement Altern Med, 17, 441.
Possemiers, S., et al. (2013). A dried yeast fermentate selectively modulates both the luminal and mucosal gut microbiota and protects against inflammation… J Agric Food Chem, 61(39), 9380–9392.
Ducray, H. A. G., et al. (2019). Yeast fermentate prebiotic improves intestinal barrier integrity during heat stress by modulation of the gut microbiota in rats. J Appl Microbiol, 127, 1192–1206.
Marzorati, M., et al. (2014). The HMI™ module: a new tool to study the Host-Microbiota Interaction in the human gastrointestinal tract in vitro. BMC Microbiol, 14, 133. PMCID: PMC4039060.
Prajapati, N., et al. (2023). Postbiotic production: harnessing the power of microbial metabolites for health applications. PMCID: PMC10758465.
Jensen, G. S., et al. (2008). A Double-Blind Placebo-Controlled, Randomized Pilot Study: Consumption of a High-Metabolite Immunogen from Yeast Culture has Beneficial Effects on Erythrocyte Health and Mucosal Immune Protection in Healthy Subjects Open Nutrition Journal, 2, 68–75.
Moyad, M. A., et al. (2009). Immunogenic yeast-based fermentation product reduces allergic rhinitis-induced nasal congestion: a randomized, double-blind, placebo-controlled trial. Adv Ther, 26(8), 795–804.
Jensen, G. S., et al. (2007). An antiinflammatory immunogen from yeast culture induces activation and alters chemokine receptor expression on human natural killer cells and B lymphocytes in vitro. Nutrition Research, 27, 327–335.